Градът е Москва, а мястото в което се помещава събитието е 75-ти павилион на ВДНХ – огромен по площ хангар, на височина и ширина. Именно тук се проведе двудневното (28-29 окт.) пето издание на тазгодишното фитнес експо SN PRO 2017. Дълго се чудех дали да започна отзад напред или отпред назад, но както и много от дошлите гости останаха със смесените чувства след края на началото, така и за мен е двузначно и без значение откъде да тръгна. Да започваме.

Купи SBD

Определено разлика се усещаше. Първото нещо, което те посреща е шумът. Още с влизането разбираш, че по-скоро си на някакъв разноцветен парад или карнавал на всестранно изглеждащи визии. Неслучайно самите организатори определиха събитието още като фитнес празненство. Отвсякъде кънти музика и е сложно да запазиш фокус, еуфорията на места прелива.

Oт всеки щанд има десетки продукти, които се борят да бъдат видяни.

Протеини след протеини, аминокиселини, предтренировъчни формули, вафли и прочие добавки се стараят да привлекат внимание, в основата си едни и същи, но по вкус и цвят – разнообразни и най-различни.

На пазара на добавките конкуренцията расте постоянно и това прави впечатление. Разбира се, имаше щандове от които се лееше протеин като за благотворителност, богато и в изобилие, а тълпите се трупаха на стада за да напълнят поредната чашка с магическа отвара. Тъй, че да останете гладни в деня на великото разливане е почти невъзможно. Истината е, че имаше доста вкусни протеинови вафли и десерти, неща с които още неможем да се похвалим в България.

Факт е, че мнозина забелязаха промяна в самата програма на изложението в това число и аз самият бях донякъде изненадан.

С всяка година формата претърпява изменение като тази година фокуса бе изтеглен по-встрани от бодибилдинга, което и беше повод за разочарование на голяма част от поклонниците на стройните фигури. Но по думите на Екатерина Скачек (един от главните организатори на събитието), чрез пренасочване на фокуса върхи други формати се дава възможност да се внедри нещо ново като спортно направление.

Спомнете си приказката, че новото е добре забравено старо. Така, че доколко е добре да се обединяват лагерите или да се цепят, оставам на вас самите да решите. Само ще кажа, че внимание се обърна на kangoo jumps, съвременни хип хоп и денс танци, много игри с публиката пред щандовете и състезания за издръжливост.

За моя и нечия друга всеобща почуда, тази година семинари от топ атлети нямаше. Нямаше въобще семинари на спортна тематика или стил въпроси – отговори. Но пък затова топ атлети не липсваха и имаше свободен достъп за автографи и снимки с тях, но сякаш хората най-вече се вълнуваха от техния статут и това кои са те, а не от това как протича самата им тренировка.

Повечето срещи бяха под мотото “селфи и хаштаг”. Сякаш въпроси от типа „да сменя ли ъгъла на натоварване, да намаля интензивността за сметка на друго, да увелича калориите, инстинктивен тренинг или целево построена програма и пр.“ са вече теми табу. Но немога да не отбележа и факта, че съдейки по вида на мнозинството от посетителите, голяма част от тях притежаваха много добри форми. Не липсваха и красиви девойки, всъщност може би те бяха съставната част на събитието редом с протеиновите щандове.

Улисес Джуниър, Блесинг Абудибу, Лариса Райс, Оксана Гришина бяха част от гала гостите и топ атлети на събитието. Към тях се тълпяха многобройни опашки от фенове, чакащи за снимка и автограф.

Вече не живеем в епохата на изкуството, а във времето на скоростта където тя е определяща. Колко бързо ще продадеш, колко последователи ще имаш, какви са намеренията ти за следващата година и пр. Маркетинга живее своят разцвет.

Това беше и духа на експото. Но някъде там сред множеството и безброй селфита с тагове, една срещу друга се бяха изправили две стени. Сражаващи се като великани от приказките. Далеч от помпозността, където потта, фокуса и вътрешната тишина са фактори.

От едната част на барикадата – финал на световното по силов трибой на WRPF (с президент К.Саричев), а от другата страна – състезание по крослифтинг, дело на самият олимпийски щангист Клоков.

Там се биха най-силните, те и тяхната най-вярна публика дойдоха от най-рано и си тръгнаха най-последни. Имаше рекорди и много килограми. Трибуната на WRPF бе и моята трибуна за два дена, като си я поделях с още двама българи. Един от които мой колега, Ted Kostov, а другият бе най-големият български тягаджия – Стоян Андреев. За моя радост имах възможността да бъда в непостредствена близост до едни от най-силните титани – рекордьори на земята и да почувствам от тяхната енергия.

Стоян се класира на второ място тяга 400 кг . с фитили.

Белкин, момчето чудо успя да издърпа 440 кг. при което постави абсолютен all time world record при лично тегло от 110 кг и обща сума 1055 кг! С малко повече кураж се засили към 460 кг, но видимо захвата не издържа, и въпреки това адмирации!

Дмитрий Насонов, другото чудо на вечерта при собствено тегло от само 82 кг издърпа феноменалните 400 кг на тяга и заби втори рекорд за вечерта.

Множество победи се вихреха и в отсрещната зала, но определено нещо липсваше, може би повече събития, които да насочват публиката и да я разпределят. Повечето се рееха като свободни електрони. Беше шумно, хаотично и много препълнено. Добре, че си взех тапите за уши.

коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here