are steroids addictiveКак стероидите се превърнаха в бич за Америка

Автор: John Romano


 
Джон Романо е водещ журналист, с много медийни изяви по темата за стероидите. Има почти 60-годишен опит в подобряване на състезателните постижения, особено в употребата на забранени или незаконни средства, като това включва и преборването с допинг контрола от Олимпийски калибър. 
 

Ето какво трябва да знаете…

  • Заради строгите закони, базирани на митове от типа на Reefer Madness*, личната употреба на стероиди за естетични цели може да изпрати някой щангист в затвора или да му лепнат глоба за толкова пари, които той най-вероятно няма. По ирония на съдбата, употребата на стероиди в спортовете, за които тези закони са създадени да я спрат, не намалява.
  • Стероидите и останалите PEDs (вещества, подобряващи състезателните постижения) са широкоразпространени за употреба в бодибилдинга и Олимпийските щанги от края на 50-те. Употребата им в бейзбола, провалът на Бен Джонсън, съмнителната смърт на Лайл Алзадо, фарсът на Ланс Армстронг и тъжната история на Тейлър Хутън изведоха стероидите на преден план. Политиците и хората, за които този проблем е на дневен ред сега са с голяма предимство.
  • Въпреки че има много медицински приложения и понастоящем се предписва на застаряващи мъже, тестостеронът те поставя в същата престъпна категория, като това с пристрастяването към хероин. А науката никога не е подкрепяла истеричните претенции на анти-стероидните фанатици.

* бел.ред.: Reefer Madness е Американски пропаганден филм, от 1936г., предназначен да се показва на родителите като морална приказка, която да им посочи опасностите от употребата на канабис. Филмът е “преоткрит” в началото на 70-те и получава нов живот като сатира сред привържениците на реформата относно политиката за канабиса.


Мисля, че е абсолютно безобразие нашето правителство да е в позиция да превръща хора, които не вредят на други в престъпници, да им съсипва живота и да ги вкарва в затвора!

Милтън Фрийдман

Купи SBD

Историята, която следва, е нещо, което лично преживях и бях малка част от него. Това е моето виждане за една увлекателна приказка за това, как стероидите се появиха като ергогенна помощ (бел.ред.: ергогенен ефект – увеличаване капацитета на физическата работа) в спорта, а в последствие се превърнаха в зловеща характеристика на съвременната епоха – превръщайки ги в престъпление и в същото време нападайки самата същност на Америка, представяйки ги като заплаха за нашата младеж и нещо още по-лошо, дискредитирайки Американския бейзбол. Това странно пътуване, особено в началото, включваше много колоритни персонажи от цялото земно кълбо, които в крайна сметка заедно създадоха култура. Мнозина от вас, които четат тези редове, са приели тази култура без вероятно да знаят в пълна степен какво е да си културист, употребяващ стероиди и как се е стигнало дотам. Жалко, че по-младите момчета, които възприемат нашата култура днес, трябва да се адаптират към съвсем различен набор от обстоятелства, отнасящи се до стероидите, за разлика от моите съвременници.

Днес трябва да си наясно, че широката общественост – хората с които работиш, с които живееш в съседство – вярват, че “стероидите” причиняват мор от болести, от рак на черния дроб, мозъка и бъбреците до инфаркти и инсулти, до психотични епизоди, завършващи с лудост, тежки телесни повреди, убийства и смърт. Като се има предвид сегашното състояние на публичното пространство, ако съседът ти разбере, че си джусхед (бел.ред: juicehead е злоупотреба със стероиди до степен на пристрастяване), той би предпочел да си пристрастен към хероин, вместо това. В миналото, когато аз приех нашата култура, беше напълно допустимо да отскочиш до Мексико и да си купиш всички желани оригинални фармацевтични изделия на невероятно ниски цени и да се върнеш обратно в Лос Анджелис без какъвто и да е проблем. И никого не го беше грижа, ако група момчета в залата вземаха стероиди. Ние не притеснявахме никого. Бяхме напълно извън радара и наистина не правехме нищо лошо, със сигурност нищо, което дори да се доближава до злото.

Е, днес не е така. Стероидите не само че са включени от федералните в същите списъци при наркотиците – със затвор за притежание, внос или продажба – но медиите подновиха истерията  “Reefer Madness” до такава степен, че има семейства в Канзас, които вярват, че Gold’s Gym е инкубатор за зомбита на апокалипсиса. Откъде се пръкна тази двуглава лудост? Ще мина набързо през последните 30 години, за да опиша това, което вярвам, че са основните крайъгълни камъни, които доведоха до едновременно криминализирането и очернянето на онези полови хормони, които телата ни произвеждат.

Перфектната стероидна буря

Демонизирането на стероидите в Америка беше предизвикано от три еднакво достойни за порицание и все още мощни групи: гласовити паникьори, на които дневният ред е да подбуждат истерия, основана на фантазиите; медии, които ги отразяват и на жадни за власт законодатели във Вашингтон, които си мислят, че могат да направят нещо в тази посока. През 80-90-те, когато стероидите бяха разпространени, те са се превърнаха от практически безвредни непознати медицински препарати в обществена заплаха, почти засенчваща хероина, кокаина, амфетамините и клубните наркотици, с наказания от федералните за притежание и разпространение, които могат да те изолират на далечно място за голяма част от живота ти; как медиите се усукват около тази материя и насочват политици, спортисти и опечалени родители към популяризиране на една от най-големите измами в Американската поп култура?

Няколко пъти съм бил вътре в нещата, виждал съм част от света оголен, но за целия си живот не мога да се сетя дори за една друга такава ситуация, в която една тема да е намерила толкова неправилно тълкувание като тази за PEDs (вещества, подобряващи състезателните постижения). С мега количеството интелект в демонизиращия лагер по отношение на PEDs, всяко разумно същество би трябвало да се замисли… защо? За съжаление, когато става въпрос за тази група медикаменти, за повечето, ако не и за всичките, общият интелект изхвърча направо през прозореца. Беше по същото онова време преди 24 години, когато един уважаван икономист Милтън Фрийдман изрече цитираните по-горе думи и президентът Джордж Буш – старши подписа Указ 4658 за превръщане в закон на “Акта от 1990 за контрол над анаболните стероиди”, добавяйки анаболните стероиди в Графа III от списъка на DEA за контролираните вещества: същата група като амфетамини, метаамфетамини, опиати и морфин.

Впоследствие, през 2004г., законът беше изменен, като се добавиха прохормоните и “други подобни на стероиди” съединения към категорията, криминализирайки по този начин всичко, което дори съвсем малко прилича на тестостерон или неговото действие. По-късно, Правосъдната Комисия на САЩ се събра отново, за да увеличи санкциите, отнасящи се за стероидите. Днес, в Америка, е възможно да бъдеш осъден на 30 години затвор и глобен до 5,000,000 щ.долара за притежание и разпространение (внос) на тестостерон, същият този хормон, който индивидите от мъжки пол и в по-малка степен жените, носят в телата си от самата зора на човечеството. Нека оставим това за малко. Не казах ли преди минутка 30 години и 5 млн. щ. долара за тестостерон? Да, казах го. Тук говорим за Америка, не за Северна Корея, нали? Как можа да се случи това безумие?

Мускули, наркотици и време в затвора

PrisonПърво, нека очертая предписанията за присъждане на наказание според днешната ситуация, за да получиш пълна представа колко далеч сме стигнали, започвайки от зората на тестостерона в лабораторията – същият този хормон, който половината от Американското мъжко  общество с право на глас произвеждаше, когато имаше тестиси. Непосредствено след делото BALCO (The Bay Area Laboratory Co-operative), високопоставени правителствени агенти бяха вбесени от шамара по ръката, който Виктор Конте (бел.ред – основателят на BALCO) получи след като правителството загуби 4 години и над 50 милиона долара в разследване и наказателно преследване. На 27-ми март 2006г., Правосъдната Комисия на САЩ измени наказателните разпоредби за анаболните стероиди, като промени начина на отчитане количествата на стероидите с цел ефективно увеличаване на присъдите.

Измененията на Комисията направиха инжекционните и пероралните стероиди сравними с останалите от Раздел III лекарства в съотношение 1:1. Това означава, че вместо 50-те хапчета, които се равняваха на една единица, сега една “единица” перорални стероиди е вече само една таблетка. “Единицата” за инжекционните стероиди става от 10 куб.см шишенце на половинката от куб. см. Естествено, правителственото съотношение 1:1 е извършено от глупост, като не на последно място в него липсва каквото и да е обяснение за ефикасността на даденото лекарство. От гледна точка на закона, стероидът си е стероид. Това означава, че таблетка от 5 mg Anavar е също толкова престъпна, колкото 50 mg Anadrol или 1 куб.см Equipoise (Boldenone Undecylenate) се равнява на Sustanon 250 preload. Промяната в предписанията, също така не обръща никакво внимание на диаметралните различия между стероиди и останалите вещества от Раздел III. Всички изброени в него вещества са наркотици, които предизвикват незабавен ефект, умствено-променящ ефект, когато се употребява за развлечение, докато стероидите на практика предизвикват благоприятна физическа сила и не променят разсъдъка.

За съжаление, нито един състоятелен аргумент не може да отмени закона в страна, в която по силата на член 21 U.S.C. (Конституцията на САЩ) гласи, че притежанието дори само на една таблетка от който и да е стероид сега се счита за федерално престъпление и подлежи на наказание от затвор до 1 година за първо нарушение и до 2 години за всеки, който има предишна присъда за това. И дори да си мислиш, че това е грешно, няма да искаш да те хванат “за разпространяване” на стероиди. За притежание с цел разпространение, внос и продажба по интернет се прилагат следните мерки:

За присъди за “контролирано вещество от Раздел III, такова лице се осъжда за не повече от 10 години затвор и ако употребата на такова вещество е причинила смърт или сериозна телесна повреда лицето се осъжда на затвор за не повече от 15 години, или глоба от 500,000 щ.долара в случай, че ответникът е физическо лице или 2,500,000 щ.долара, ако ответникът е друго, освен физическо лице или и двете”.

“Ако някое лице извърши такова престъпление след предварителна присъда за престъпление със забранени вещества и присъдата е станала окончателна, такова лице се наказва с лишаване от свобода за не повече от 20 години и ако в резултат от употребата на такова вещество е причинена смърт или сериозна телесна повреда, лицето се наказва със затвор за не повече от 30 години, глоба, която не превишава по-голямото от двете наказания или 1,000,000 щ.долара ако ответникът е физическо лице, или 5,000,000 щ.долара ако ответникът е друго, освен физическо лице или двете.”

Какво, според теб, би могло да означава това? Да си представим, че имаш приятел, с когото тренираш в залата и той е е купил няколко шишенца тестостерон за теб и някои други негови приятели докато е бил в Мексико. На връщане в Щатите той е задържан от Американските Митници и претърсен и в него намират 30 – 40 шишенца разни стероиди. Естествено, нищо необичайно – за културистите. Той е изправен пред федералните служби с обвинение за внос и намерение за дистрибуция на вещества от Раздел III. Съдията разглежда количеството единици джус и си помисля, че е по-добре да не се обляга на прокурорското постановление за такава важна клечка в трафика със стероиди и разпределя делото към федералния съд. И той вероятно няма да постанови освобождаване под гаранция, защото приятелят ти се счита за рисков случай, тъй като е обвиняем вносител с предполагаеми връзки в чужда държава. Тъй като федералните са склонни да предават нагоре по веригата, те най-вероятно няма да предложат на приятеля ти споразумение. Но такава възможност съществува, особено ако разследването се води от неопитни агенти, които въз основа на количеството единици и държавата-участничка, си мислят, че разследват организиран стероиден картел. Ако приятелят ти не разполага с добър адвокат, той ще бъде осъден за внос и притежание на стероиди с цел разпространение и в случай, че това е второто му обвинение, може да очаква 20 години затвор. Ако някой се повреди при използване на веществата, които той е внесъл, ще му лепнат още 10 години. И следва седемцифрена глоба…

Макар че подобни присъди рядко стигат до върха на разпоредбите, съществува вероятност, по силата на закона, да лежиш 30 години в затвора за количество от няколко шишенца тестостерон, които си купил за приятелите си, наред с тези за лична употреба. В действителност, за първо обвинение: до две години просто ако го притежаваш и до 5 години ако внасяш и разпространяваш нещо, което дори наподобява такова.

Правителството се е застраховало (бел.ред. след делото BALCO), да няма вече само едно просто шамарче по ръката за престъпление, свързано със стероиди. Срамната истина днес е, че ако си културист от национално ниво и притежаваш всички средства, които ще ти трябват за състезанията през годината, скрити в малка торба за боклук под мивката в банята и разбият вратата ти (след като си получил пакетче с контролирана доставка), количеството единици от всичките вещества в дома ти те прави крупен дилър и – ако нямаш добър адвокат – ще трябва да платиш тлъста глоба, ще си загубиш жилището, колата, работата си и лиценза, който може би имаш, местните медии ще те представят като нещо срамно подобно на педофил, ще идеш в затвора за дълго и когато излезеш оттам, няма да имаш нищо; престъпното ти досие ще те преследва дълго след това. Куриозен риск, заплаха за много състезатели в днешно време.

Всеки разумен човек, който има познания за тези лекарства, знае, че това е труден хап за преглъщане, особено като се има предвид как стероидите се сравняват с други законни на тезгяха хапчета, да не говорим за цигарите и алкохола. За всеки разумен човек, позицията на правителството по отношение на стероидите е нищо повече от лудост.

Спортът, Конгресът и “Да предпазим децата”

Anabolic steroidsКак общественото мнение се отклони толкова далеч от истината? Медиите тласнаха Америка в яростна виртуална атака, едновременно криминализиране и охулване на не-наркотични и не-променящи съзнанието вещества – хормон, който се произвежда по естествен начин в телата ни и който може да ни помогне да сме по-силни, по-мускулести, по-стегнати, да се представяме по-добре и който ще добави към качеството на живот на застаряващия мъж. По същество, това се свежда до тази проста формула: паникьорите с такъв дневен ред привличат вниманието на медии, които изопачават фактите, преувеличават исковете, правят сметките сензационни и вменяват вина без причина, просто за да направят историята по-ефектна. На тази пропита от повърня почва, върху която стъпват гладните за вот политици с хубаво оформени прически, те ще се изправят със задръстените си от помия глави пред медиите и конгреса и ще поведат друг сляп кръстоносен поход срещу най-голямата измама, която някога е завладявала политиката: “спасете децата ни”.

Що се отнася до стероидите, най-опростената версия на това, което се случва е следната: Стероидите и останалите PEDs са били широкоразпространени и използвани в бодибилдинга и Олимпийските щанги в края на 50-те и началото на 60-те, особено в международен план. Докато железните спортове поддържали доста нисък дял, ползите от тези медикаменти за изпълнението започнали да се промъкват в други, по-популярни спортове като колоездене и лека атлетика. Употребата им започнала да се разпространява, особено в Олимпийското вдигане на тежести, колоезденето и леката атлетика, както и в други професионални спортове, особено футбол – бейзболът се включил малко по-късно (така поне си мислят повечето хора).

Докато NFL (Националната футболна лига) MLB (Бейзболната лига) бяха на десетилетия далеч от публикуваната политика за лекарствата, започваше да се заформя скандал сред спортистите – любители на топ ниво на фона на неуспешни опити за допинг контрол и нарастване дела на дисквалификациите в колоезденето и Олимпийските щанги, но нищо не успя да вдигне толкова много шум, че мнозина да се стреснат. После, през 1988г. на летните Олимпийски игри в Сеул, канадският спринтьор Бен Джонсън подобри собствения си рекорд на 9.76 сек. и само три дни след това дисквалифициран (бел.ред. при теста за допинг в урината му му е открит станозолол), което направи тези игри най-обсъжданото събитие за години напред. Ben JohnsonНе е чак толкова зле, че Джонсън беше реагирал положително на Winstrol след състезанието и уж беше оплескал пътя си към световния рекорд. По-скоро ставаше въпрос за това, че канадецът победи американския фаворит Карл Люис чрез измама – като беше употребил стероиди! –  в считания за най-популярен от всичките летни Олимпийски спортове. Сред Walmart-тълпата (бел.ред. Walmart е Американска мултинационална корпорация за търговия на дребно, която прави големи отстъпки в определени дни от годината и тогава стават големи боеве за стоки), единственият начин Канада да победи Америка беше чрез измама. Но не забравяй, че науката не доказва негативи. Макар положителният тест на Джонсън да доказва, че е вземал Winny, отрицателният тест на Люис не доказва, че той не е приемал забранени средства. Това просто означава, че тестът не е открил такива. Във всеки случай, спорът може да породи презрение, тъй както и да роди заглавия, а сега стероидите си имаха вече лице: уважаван шампион в най-святия от Олимпийските спортове. Джонсън сигурно е бил модел за подражание за милиони деца.

Поднесеното послание, отправено към нашата младеж, в съчетание с нарастващите тревожни съобщения, че футболистите в училищните отбори употребяват стероиди, поднесе ордьовъра на политиците, вечерята вече може да започне. Във времето между дисквалификацията на Джонсън през 1988 и 1990г. имаше много изслушвания в Конгреса, за да се определи дали Актът за Контролираните Субстанции трябва да се измени, като включи анаболните стероиди в един списък с по-сериозните лекарства като валиум, опиати и амфетамини. Когресът можа да призове свидетели, чиито показания биха помогнали в подкрепа на криминализирането – от маскулинизация на жените-Олимпийски спортистки до предположението, че проблемите със сърцето на професионалния футболист(без каквито и да било медицински доказателства) са свързани с това, че в миналото е употребявал стероиди, до оня треньор на Филаделфия, който твърдеше: “Стероидите трябва да се считат за контролирани вещества, без разлика от кокаина”.

Въпреки това, асистент на професор по психиатрия в Йейлския Университет по Медицина, един човек на име Кенет Кашин, изрече дословно думите, които политиците искаха да чуят. Добприят доктор свидетелства, че “употребата на стероиди може да причини пристрастяване подобно на алкохолното и пристрастяването към опиатите и кокаина”. Той говореше за “престъпно поведение, предизвикано от интоксикация с анаболни стероиди” и за лица, “загубили контрол над действията си” или “станали агресивни”. Да, това куклено шоу наистина мина, даде резултат. Когато всичко се изговори и свърши, въпреки възраженията на DEA (Комисия за контрол над лекарствените средства), AMA (Американската асоциация по медицина), Министерство на здравеопазването и човешките ресурси и препоръките на повечето учени експерти, Конгресът промени класифицирането на анаболните стероиди и ги сложи в Раздел III на контролираните вещества в съответствие с раздел 21 от кодекса на САЩ, който регламентира храните и лекарствата.

Това е изключително важен момент от историята на демонизиране на стероидите, особено що се отнася до бодибилдинга. Това бележи повратна точка, когато Американски спортисти, особено културисти, отговориха единодушно на поредица от много интересни въпроси, да не говарим за служители във федерацията, съдии, промотъри, издатели на списания, директори на компании за добавки, на практика цялата желязна индустрия.

Зората на 90-те постави началото на ерата на съвременната фармакология в бодибилдинга, тъкмо навреме за правителството да вкара повечето в графата “федерално престъпление”. Единодушно решение на всички беше, в крайна сметка, да се пренебрегне закона. До ден днешен, тъй като законът е приет преди 24 години, цялата бодибилдинг индустрия няма и най-лек намек че има федерален закон, който забранява употребата на стероиди, трафика, вноса, покупката чрез интернет, притежанието и т.н. Всеки топ национален културист и повечето от професионалистите на IFBB биха могли да се разхождат с неонов надпис над главите си, който гласи “потребител на стероиди”, “пласьор на анаболи”, “трафикант” или “купувач по интернет”. Чудо е, че не ги хващат, всичките, като преди, и мен включително. Но такива арести не стават толкова често, колкото би си помислил. Имайки предвид множеството от очевидно незаконни средства, които културистите използват, те или техните дилъри, най-малко по 10 на седмица би трябвало да изскачат по цялата страна. Но не става така. Бодибилдърите от голям клас и повечето други спортисти от този сорт изглеждат почти имунизирани срещу закона на страната. Е, кой тогава е хванатият?


Следва продължение – В Част II на статията ще прочетеш още за политиката на държавата по отношение на PEDs, както и за някои трагични случаи със спортисти, за които обвиненията се хвърлят само и единствено срещу стероидите. Но дали истината е тази …

коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here