Михаил Кокляев

Най-силният човек в Русия – Михаил Кокляев – в изповед пред своите фенове

Дори да лежа, прикован към леглото, пак ще се науча да се състезавам!

Не е важно за какъв вид спорт става въпрос: любителски или професионален, не съм виждал човек, когото нищо да не го боли. Разкъсвания, разтягания, прищипвания, спазми – това се случва постоянно, така непредсказуем е човешкият организъм. Много фактори влияят за това – недостатъчна почивка, претрениране, липса на разгрявка, а понякога – чиста случайност.

Купи SBD

Аз самият имам две хернии, три подутини в лумбалната област. Във всяка част по една – две травми, които съвсем биха объркали живота на някои хора. Но при мен те са стари. За да не се появяват нови, винаги правя хубава разгрявка преди тренировка, работя за хиперекстензия, даже у дома, по 25 пъти на три подхода. Защо съм имал контузии? Ами защото някога не съм си починал достатъчно, или пък съм се претоварил, понякога заради излишно перчене или безразсъдна смелост: взел съм лоста и съм го вдигнал без предварителна разгрявка. Още веднъж повтарям: не трябва да те мързи да разгряваш и трябва да почиваш. Не се претоварвай на тренировките. Винаги помни: 60-70 % от максималната тежест – това ти е задачата.

Аз не се спирам. Да, има болки. Но те се появяват, ако не съм тренирал дълго. Съдбата ми е да бъда винаги във форма поне на 70 %. Ако не тренирам, просто се размеквам, мускулите ми отслабват, костите започват да ме болят. За мен тренировката е начин на живот, стил и необходимост.

Михаил Кокляев

Има травми, след които, разбира се, трябва да спреш… Но съществува и човешки фактор. Силата на духа, волята и характерът, с които хората стават шампиони и просто оцеляват. Има много примери за това. За мен, представителя на силовете спортове, колкото и странно да звучи, истински силен човек е Евгений Плющенко. Той е герой! Човек с операция на гръбначния стълб, с подкрепящи конструкции, не се предава. Едно истинко БРАВО! С такъв човек и на разузнаване бих отишъл!

Пътят ми е експеримент за самия мен. Родих се силно дете, но бях много чувствителен.  Постоянно настивах, хващах ангина, кашлях, вечно бях сополив и много често пропусках занятия. Ако средностатистическият човек боледува два пъти в годината от грип или пневмония, на мен ми се случваше поне веднъж месечно и в тази връзка заниманията със спорт съвсем не ми повлияха. Реших да докажа на себе си, че мога да го преодолея. Може да се наложи някъде да спреш, но … Моят експеримент е моята игра. Аз не се надсмивам на организма си. Това е един вид монопол, стратегия.

Днес съм си сам и треньор и масажист, и физиотерапевт, и федерация. Изцяло представлявам себе си. Не защото съм се отказал от всички. Просто така се получи, че порастнах и видях отношението на ония, които преди бях допуснал до себе си. Останаха най-близките, които ще ми помогнат, ако ги помоля. Но аз не обичам да моля. Сега, за реабилитация, имам много поддръжници, даже и такива, които не съм очаквал, дори хора, които съм срещал само няколко пъти в живота си. В резултат на това, хирурзите, които ми правиха операцията, направиха така, че сведоха сумата на 15,5 хиляди за двете скоби – едни железа, които ми завинтиха в лакътната става. А парите, които събрахме за операцията отидоха за рехабилитация.

Сега всичко е нормално. Върнах се към тренировките, вчера правих вдигане от лег. Вярно, само 80 кг. Започнах постепенно: първо с ластик, после 10 кг, след това 20, 30 … Следващата тренировка ще е 90 кг. Заникъде не бързам. Вече съм свален пилот – Мересев. Сега пълзя към целта си. А тя ми е само една: да победя. За себе си, за родината, за семейството, за приятелите. Така и живея. Вече не е важно къде ще победя. Сега съм РУДИАРИУС. Той е гладиатор в древния Рим, получил свобода, но взел решение да продължи да се сражава. Аз мога да се откажа, но няма! С какво е интересен Рудиариус? За някого е любим, за друг е популярин, а заради това си струва да се бориш. Най-главният ми съперник засега е възрастта. Като цяло се боря с времето и земното притегляне. Кой сега е състезаващият се с мен човек? Единицата, която ми носи радост в любимото ми занимание.

Шумахер се разби със ски в планински курорт. Удари си главата в камък. Сигурно сега лежи и си мисли: как така? Как така аз, световен шампион ще се скапя от такава глупост? И при мен е така. Навремето, на мас-рестлинга се борих и скъсах бицепс. Беше досадно! А това, че получавам травми на силов екстрем, тежка атлетика или пауърлифтинг – това е нормално, трябва да си готов за това. Ако караш на висока скорост има шанс да се разбиеш. Когато излизаш на голямата сцена и получаваш за това пари, признание и слава, се разплащаш преди всичко със здравето си. И всички въпроси относно травмите отнасяш единствено към себе си.

Вече смених няколко поколения хора с еднакви възгледи, сега израснаха нови момчета, някъде около 20, които ми викат “чичо Миша” и които ме следват и в огън, и във вода и във всичко. Преди шест години имах други такива приятели, преди 12 – пак същото. Поколенията растат, а аз си оставам същия Кокляев (слава на Бога), който влезе в тежката атлетика едва 13-годишен. Разликата е само в това, че сега имам семейство и децата ми растат, а аз остарявам с всяка изминала година.

По отношение на плановете ми, ще се постарая да се готвя спокойно, премерено. Ако пак се контузя? Какво пък, ще се постарая да се възстановя. Най-важното е тези край мен да не страдат от това, което става с мен. Не натоварвам никого, на никого не се оплаквам. Падането – това е въздишка преди полет. Птицата Феникс е моят покровител. Тя, която изгаря в името на доброто за планетата, изгаря до край и от пепелта се възражда наново. Ако се придържам към тази философия, всичко ще бъде наред. Когато ми е лошо, едновременно с това ми е добре. Страдам, преживявам, но разбирам, че това е животът. Започваш да дишаш спокойно и знаеш, че няма нищо страшно, ще мине и замине.

Готвя се за първия етап на шампионската лига, която ще бъде през март. Краката и гърбът ми, слава Богу, са наред, ще се старая да ги развивам. Само че, всичко смятам да правя кротко! Отслабнах до 145 кг, сега вече съм 152. Мога да стигна до 160, но не бързам. Ще я карам по-кротко. Руснакът впряга дълго и бавно, след това язди бързо. По-добре да се направи крачка назад, отколкото контузеният да опита да се втурне напред и да излезе от релсите. Който не рискува, той не пие шампанско. Вие летите, бягате по пътищата си, а аз пълзя по своя. И се надявам, че ще допълзя. Надеждата умира последна.

2 КОМЕНТАРИ

Коментирай