Gordon Santee

Източник: Интернет


Това е едно “случайно” интервю с великия пауърлифтър и според него самия “посланик на спорта” – Гордън Санти (Gordon Santee)

Кой е Гордън Санти

Купи SBD

67-годишният Гордън Санти е притежател на 105 Световни рекорда, 112 Американски рекорда и победител на многобройни шампионати. Той има тялото на човек поне с 20 години по-млад, но той казва, че не е натурален атлет – и на него, както и на мнозина други му е била необходима искрица вдъхновение, за да се отдаде на здравословен начин на живот.

Баща му умира, когато той е още дете,  и му се налага сам да търси пътя си в живота. Така се научава да си поставя цели, да постига резултати и прави всичко възможно да бъде колкото е възможно по-здрав. Не винаги му е било лесно, Санти преборва много препятствия, включително и диагнозата “рак”, но никога не се предава.

На 50-годишна възраст, Санти в най-добрата си физическа форма, сам се подлага на допинг контрол, така че невероятните му постижения не може да бъдат подлагани на съмнение. И днес той продължава да прави невероятни постижения в състезания по силов трибой – на клек, вдигане от лег и тяга.gordon

Няколко коментара на Гордън Санти за историята на безекипировъчния и екипировъчния пауърлифтинг

Въпрос: Доколкото е известно, първата търговска екипировка се е появила на пазара в средата на 80-те, така ли е?

Гордън: Всъщност, най-ранните версии на екипировка започнаха да се появяват в края на 70-те с употребата на медицински бинтове, обличане на няколко фанелки, за да се осигури по-голяма плътност и скандалното обвиване на пауърлифтъра със спален чаршаф, за да му помогне при клека. Наблюдаваме развитието на Anderson, Inzer, Rickey Dale Crain. Това са пионерите на екипировката, която се появи на трибойската сцена през 80-те.

Въпрос: Какво си спомняш за тях?

Гордън: Започнах да се състезавам през май 1980г. и използвах еднослойна екипировка. Тя се състоеше от леко трико за клек Marathon, което се използваше и за клек и за тяга. Малко по-плътно и по-здраво от обикновеното, но не достатъчно за съпорт. Нямаше други накитници, освен медицинските бинтове за ръце, а бинтовете за колене бяха белите памучни/полиестерни, които се разтягаха и даваха по-голяма стабилност на коляното. Тениските за бенч бяха елементарни и основно от полиестерен материал. За съжаление, за да облечеш тясна/плътна тениска ти трябваха двама много силни партньори и около 10 минути борба и гърчене. Вече като си облечен с нея, почти беше невъзможно да направиш нещо с ръцете си, тъй като те стърчаха пред теб. 

Въпрос: Веднага ли станаха популярни?

Гордън: Атлетите винаги са търсили предимства за състезанията и имаше голямо експериментиране. Производителите усетиха потенциалния пазар, но това ставаше бавно, тъй като много от федерациите все още не бяха приели правила за екипировката.

Въпрос: Как би ги сравнил с днешните артикули?

Гордън: Не може да се сравнява онова, което имахме в началото (80-те – 90-те). Например, на 10-ти октомври 1992г. се напъхах в една еднопластова тениска за вдигане от лег на Инзер – Inzer Heavy Duty Blast Single Ply – и поставих Американски Master рекорд от 162.5 кг, който дотогава не беше чупен. Отне ми 10 минути да се облека и бях съвсем изтощен, да не говорим за двамата ми тренировъчни партньори, които се мъчеха да ми я облекат. В момента вдигам безекипировъчно, но имам и еднопластова Катана и многопластова Phenom, за които ти трябва само 1 минута да ги облечеш и се чувстваш като в удобно прилепнала ръкавица, а не в стегнато яке. Скот Менделсон, например, е вдигал от лежанка над 317.5 кг (700 паунда) безекпировъчно и над 454 кг (1000 паунда) с тениска за бенч. Дори момчетата, които си слагат еднопластова тениска избутват с по 23 – 45 кг повече на лежанка.

Въпрос: Имах превилегията да ползвам един стар бинт за колене. Възможно ли е да се увие с много стягане коляното, без да се нарани спортиста?

Гордън: Първите ми бинтове за колене бяха от стария тип – от памук/полиестер, които допринасяха малко повече от защита на коляното. Сега вече, с многофункционалните материи и увеличената дължина на бинтовете за колене (2 м до 2,5 м), трибойците рутинно правят по 363 – 454 кг (800 – 1000 паунда). Много спортисти, когато свалят стегнатите бинтове, имат рани по коленете.

Въпрос: Какво е отношението на трибойците към екипировката?

Гордън: Битката се води между RAW и Екипировъчното. RAW набира невероятна скорост през последните няколко години. Част от увеличаването на поддръжката към безекипировъчното е напливът на Крос-Фит тълпата.

Въпрос: Много време ли отне на най-големите федерации да признаят отделните резултати и рекорди на безекипировъчното срещу екипировъчното вдигане?

Гордън: Например, USPF (Американската федерация по пауърлифтинг) започна да признава безекипировъчното вдигане едва през 2011г. USPA (Американската асоциация по пауърлифтинг) – в края на 2010г. – при самото създаване на организацията. AAU (Съюз на пауърлифтинг-аматьори) беше най-вероятно първият, който започна да признава RAW през 2007г. През последните 5-7 години RAW наистина е навсякъде. Както споменах, аз поставих първия си най-добър рекорд на тяга от 255.5 кг, когато бях на 55 години, в Кейп Таун, Южна Африка през октомври 2001г. Направих го RAW, но беше отчетено като еднослойна екипировка, тъй като RAW още не беше признато. Пример е легендарният Ед Коен, който през повечето време носеше много хлабава еднопластова тениска и отказваше да сложи тениска за бенч

Въпрос: Нима до тогава, всичко, което е било безекипировъчно е записвано в същия протокол като екипировъчно?

Гордън: Да, например WABDL (Световна асоциация за вдигане от лег и тяга) ще ти позволи да дърпаш RAW на тяга, но ще ти го признае и запише като еднослойна екипировка в регистрите. Моята безекипировъчна тяга от 212.5 кг е Single Ply Master рекорд.

Въпрос: Имаш ли приблизителна представа за това, кога безекипировъчното вдигане започна да привлича повече щангисти?

Гордън: Бих казал, че през последните 3-4 години се наблюдава огромен ръст на безекипировъчния трибой. В USPA, например, по-голямата част от атлетите (над 50%) сега опитват RAW. В AAU, броят им е значително по-висок – около 75%.

Въпрос: Коя от следните причини, които се въртят в дискусионните форуми, считаш за най-целесъобразна? Кои други причини според теб са важни:

1. Когато спортистите тренират безекипировъчно, те зависят по-малко от големи отбори за тренировки и състезания.

Гордън: Няма основно значение.

Въпрос: 2. Възходът на КросФита и интереса на кросфитърите към безекипировъчното вдигане на щанги.

Гордън: Да, големият прилив на крофитъри има огромно влияние върху по-младите състезатели.Естествено, има и стари възпитаници като мен, които усещат, че RAW е истинското.

Въпрос: 3. Разходите, свързани с екипировката.

Гордън: Въпреки че не се обсъжда открито, много от силовите атлети се отказват от екипировката по икономически причини и краткия живот на продуктите.

Въпрос: 4. “Идеологически” причини: по-висока оценка за “по-чисти” форми на сила.

Гордън: Много щангисти усещат, че не могат да се справят с непрекъснато променящата се екипировка и търсят поле за изява, където да се състезават с връстниците си, а не с ония, купили най-новата и най-добрата екипировка.

Въпрос: 5. Възхода на Стронгмен

Гордън: Има съвсем слабо влияние.

Гордън Санти се състезава на Фестивала на силата на Los Angeles 2014 Fit Expo AAU, където прави рекорд – локаут на тяга на третия си опит с 287.5 кг – 4.45 пъти повече от собственото си тегло (64.5 кг) : 

Коментирай