първия Джони Спорт

Тъй като интересът на нашите читатели към ежегодния републикански силов турнир за любители в България – “Джони Спорт – Храм на Силата” е голям, ние потърсихме основателя му – Димо Бенев да ни разкаже историята, която ние споделяме с удоволствие с вас сега:

Всичко започна от една случка, която на пръв поглед няма никаква връзка със състезанието. В началото на 2010-а с Евгени Ангелов – главния редактор на сп. Олимп правехме снимки за моя статия, свързана с клека. Намирахме се в зала „Джони-спорт” в 125-то училище в кв. „Младост” и за да хванем най-добрата светлина, се наложи да направим разместване на уредите. И така, силовият квадрат (обикновено стоящ срещу стената),  където клякахме, застана на място, откъдето се виждаше цялата зала. А и цялата зала ни гледаше.

Купи SBD

Особено, когато наредихме на щангата тежести от порядъка на над 360 кг (не си спомням точно вече) за серия от полуклекове. И изведнъж се почувствах сякаш съм на състезание. Всичките тези погледи, вперени в мен.

Залата беше пълна. И си помислих „Тук би станало едно идеално квартално състезание!”. Това беше първата ми мисъл. След като завършихме тренировката, много се замислих по въпроса. Попрехвърлих това-онова из главата си и си казах, че в залата имаме достатъчно силни и силово трениращи момчета, които да направят готино състезание помежду си. Освен това из квартала „Младост” имаше още доста хардкор зали – още няколко от веригата „Джони-спорт”, та можеше да поканим и момчета от тях. Трябваха ни просто няколко медала, грамоти, купа и …. желание.

Първото, което направих при следващото ми ходене в залата бе да попитам другите трибойци – Евлоги Георгиев, Иван Тахчиев, Боби Ангелов – Мечката, какво мислят за идеята и дали ще ми помогнат с организацията, ако евентуално реша да я реализираме.

Ясно ми беше, че сам няма да мога да се справя. Те веднага се зарадваха, другите момчета подочуха и казаха, че ще участват и изведнъж в залата настана въодушевление. Само за ден-два и всички вече говореха само за това. Попитахме собственика на залата – Светльо дали е съгласен да направим състезанието в залата и да отстъпи уреди, тежести и т.н. Той се съгласи. Пообмислихме го още малко и избрахме дата. Изведнъж ми хрумна, че може да съберем в касичка пари за символичен награден фонд – колкото да има за почерпка след награждаването. Сложихме касичката и започнахме да пускаме пари в нея. Собственикът- Светльо, се избъзика, че не вярва да съберем пари и ще удвои събраното от нас накрая. Това сякаш още повече амбицира момчетата, като в крайна сметка, събрахме малко по-малко от 500 лв., накрая Светльо си удържа на думата и удвои парите. Поръчахме много хубави медали и купа за Абсолютния шампион.

Междувременно обаче, явно и други хора бяха чули, че ще правим състезание. По това време имаше страхотен глад за такива прояви. Освен дежурните кръгове на републиканските първенства, нямаше почти никакви други турнири. А на малкото, които имаше, утвърдените шампиони не оставяха шанс за никой друг да се вреди до медалите. В София пък не бе имало трибойско състезание от години.

За нашето мероприятие, вече упорито се дискутираше по форумите. Започнах да получавам запитвания дори хора от други градове, дали ще могат да участват. Изведнъж се оказа, че има значителен интерес. Сериозно се замислих, дали да не направим състезанието отворено за всички. Но пък някак си не исках да открадна радостта, която бях видял у трениращите в залата, които се надяваха да спечелят медали и да се конкурират помежду си. И тогава ми просветна – ще направим състезанието за любители.

Смятане на Резултатите

Да, но как да дефинираме любителите?

Помислих си, че има страшно много яки момчета по залите, но те така и не излизат на състезания и… го измислих. Ще направим турнира затворен за хора, които вече са участвали на републикански по силов трибой. Обсъдихме го с момчетата и те бяха „за”. Трениращите от „Джони-спорт” нямаха против по-голямата конкуренция, сякаш дори се амбицираха още повече!

Тук трябва да вметна концепцията ми за правилата. Реших, правилата да са максимално свободни, за да можем да не лишаваме никого от максимална изява на силата му. Доста често по официалните първенства, много яки момчета не могат да се изявят, просто защото не познават правилата. При нас целта беше друга. Търсеше се „заладжийското” вдигане, разбира се, с някои уточнения:

–       Всички изпълнения да са в пълния обем на движението– без високи клекове и без частични повторения

–        Да се демонстрира контрол над щангата на старта и на финала на движението

–       Да се набляга на спортсменството по време на състезанието.

Със съдийството се зае Евлоги Георгиев, който бе главен съдия, странични съдии бяха други две големи имена в трибоя, свързани с „Джони-спорт” – Борислав Ангелов- Мечката и Явор Стоянов.

За бригадата от технически лица отговаряше небезизвестният в трибойските среди – Иван Тахчиев. Помагаха му големия Станислав Станчев и много известният в „Джони-спорт” средите – Камен-Месаря. По време на състезанието техническите лица бяха винаги на висота, а не беше като да нямаха работа.

И така… обявихме гласно, че състезанието е отворено за всички любители и буквално за  няколко дни бях залят от съобщения и телефонни обаждания. Имаше толкова много желаещи да участват. Въпреки това, обаче, Светльо беше леко песимистично настроен и се съмняваше дали залата ще се напълни. Той беше ходил на няколко републикански първенства покрай Боби-Мечката и беше виждал  там “многобройната” публика от по 20 човека (състезатели, които си чакат категорията) и очакваше да се случи същото и при нас. Аз, обаче, имах усещане. Усещане, че залата ще се пръсне по шевовете.

Междувременно, повечето трениращи от залата дотолкова прегърнаха идеята, че в деня, в който подготвяхме помещението (предната вечер) се събрахме поне 20 човека, много от тях, нямащи нищо общо със силови тренировки, а дори приятели на трениращите от залата.  Подредихме за нула време. Избутахме уредите около стените и сложихме подиума на централно място. Пред него наредихме около 120 стола, взети назаем от класните стаи на 125-то училище.  Имаше още място, но нямаше повече столове. Светльо беше убеден, че ще стигнат…

В големия ден всички бяхме там от много рано сутринта, но за наша изненада хора вече чакаха пред залата. Други звъняха по телефона, всичко започна да се превръща в лудница. Идваха откъде ли не. Оказа се, че имаме група от Асеновград, голяма група от Перник, хора от Пловдив и хора от други градове.

Станката Самурая

Очертаваше се едно малко републиканско първенство на любителите!

Категориите бяха 3 – до 85, до 100 и над 100 кг. Изведнъж се оказа, че в леката категория има около 15 записани, в до 100 кг – десетина, а над 100 кг бяха 7-8 човека! А залата вече се пръскаше по шевовете. 120-те стола отдавна бяха заети, в останалото пространство имаше правостоящи, а хора се бяха накачулили дори по уредите. Време беше състезанието да започне.

Стана ли ти интересно?

Прочети продължението…

ИСТОРИЯТА НА СЪСТЕЗАНИЕТО ДЖОНИ СПОРТ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ

трибойска екипировка

5 КОМЕНТАРИ

Коментирай