Аз вярвам, че за да оцелеем като нация, ние всички трябва да сме единни и да си помагаме, а не да се опитваме да се спасяваме по единично, защото ако не си помагаме ние, тогава вече става страшно, тогава вече сме изгубили човешкия си облик… 

Купи SBD

Може да ни наричат „тъпи културисти“, без да знаят нашите истории, но ние поне се опитваме да направим нещо с малкото лични средства, с които разполагаме, и които изкарваме с много труд. 

Колкото и малко да е сторено, представете си как ще се почувства един изоставен от държавата човек, който живее в отчаяние и вече е изгубил надежа в живота, когато види, че има хора, които са се събрали за него и се опитват да му помогнат по някакъв начин! 

За съжаление, България наистина е на последните места в света по благотворителност. Не става въпрос само за материални дарения, защото много бедни страни са далече пред нас в класацията; става въпрос за лична ангажираност – дори просто да отидем да помогнем на болен да се изправи, да го разходим навън с инвалидната му количка, да почистим у тях и т.н. 

Жалко е, жалко е, че българите масово мислим само за себе си и за това как ще изглеждаме в очите на другите, опитваме се да се правим на богати, на ганстери, на мутри, на звезди, мислим само как да „прецакаме“ системата, да направим някоя далавера и да сме по-хитри от останалите. Кога ще разберем, че само обединени можем да се изправим и да постигнем много повече!

Жалко е, че в неделя дойдоха толкова малко хора – основно познати… 

Благодаря им искрено за подкрепата и няма никога да забравя! Жалко е, че 300 места за семинар на Кобилкина с цена 69 лв. се разпродават в рамките на един ден като топъл хляб, а за благотворително събитие – никой не идва… 

Може би уроците „как да съблазним мъжете“ са по-важни… Ако е така, това е много тъжно за бъдещето на нашата родина…

С уважение:

Богомил Йорданов

Често в момент на отчаяние или трудност си припомням, че китайската дума за „криза“ – ?? – се състои от два отделни йероглифа: единият означава „опасност“, а другият – „възможност“, или „призив за действие“. След това си задавам въпроса “Как искам да бъда запомен след много години?” – Със сигурност знам, че не искам да бъда запомнен като човекът, който не опита!

коментирай

Please enter your comment!
Please enter your name here